- СВ. МЪЧЕНИЦИ ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ И МАЙКА
ИМ СОФИЯ
зез втората половина на първия и в първите десетилетия на втория Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя тя оправдала напълно името си «София», което значи «премъдрост», съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християн-1вот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. I възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът
низ от добри дела.
живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: остта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, чива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и *мерна» (Як. 3:17).
лагочестивата София имала три дъщери, които носели имената на [авните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала I, втората — Над е ж д а, а най-малката — Л ю б о в. 1ед раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг, ъдра майка посветила целия си живот на това — християнски да :а дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добро-, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите *а л и пророческите и апостолските книги. Стремели се като майка си зявяват ревност към богослужението и молитвите, чистотата н благородството на живота си това семейство привлякло и к ето на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия Достигнал до управителя на областта, Амтиох. Той пожелал лична щ това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и ите, разбрал че те изповядват християнската вяра.Той съобщил това авашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и ите да бъдат доведени при императора, ратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и раз-
смисъла на това повикване.
ато се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали хода му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали лата на този ужасен гонител па християните. Смут не личал по лица-Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво ство.
мператорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. зр дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и
дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:
— Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!
Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлян-ка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.
В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:
— Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непокла-тна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази чест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния. Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте — всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!
Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се-утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.
Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:
— Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!
Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:
-г- Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас.
|
Свети отци 19:43
