Псалом 103 на цар Давид

“Благославяй душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;

Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;

Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците твоя ко­лесница, шествуваш върху ветрени криле.

Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци Свои служители. Ти си поставил земята на твърди основи; няма да се поклати навеки. Покрил си бездната като с дреха; водите стоят на планините.

... Ти прати извори в долините: между планините текат води;

поят всички полски зверове; дивите осли утаяват жаждата си.

При тях обитават птиците небесни, изсред клоните издават глас.

... Ти правиш да расте тревата за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна и вино,

което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи ли­цето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.

Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; по тях птиците си правят гнезда, елите са жилище на щъркелите, високите планини - на сърните; каменните скали - убежище на зайците.

Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.

Ти простираш тъмата, и става нощ; през нея ходят всички горски зверо­ве; лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.

Изгрява слънцето и те се събират и лягат в своите леговища; човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.

Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъд-ро; земята е пълна с Твои произведения.

А това велико и пространно море! Там има безброй влечуги, малки и го­леми животни; там плуват кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него....