|
|
Прелюдия в златно. - Лято. Залез в морето..................
Докато вървеше по плажа, морската пяна гъделичкаше нозете й! А топлият бриз сякаш милваше душата й. Последните отблясъци на залеза поз-латиха морето, като преливаха около хоризонта от оранжево до виолетово! Разпилените облачета около слънчевия диск, слагаха началото на "пътеката на залеза". Всички нюанси на жълтото бяха увенчали небето на запад и преливаха в морските пенливи води. Спокойният плисък на вълните придаваше привкус на вечност и спокойствие, мирисът на водорасли, пък вмъкваше и странното чувство за чистота, свежест и порядък. Колко векове Божиите закони управляват тази хармония - това спокойствие наоколо!
Толкова топла изглеждаше водата, майчински галеща, нежно копринена, че на момичето му се прииска да влезе в морето. Усещането бе отпускащо, неописуемо приятен копнеж, мамещият хоризонт, обещаващ да разкрие още много тайни, трудно бе да устоиш на такава покана. Девойката влезе в морето, соленият му вкус я върна в детството в онези години на запознаване със загадките на обкръжаващия ни свят, в онази непосредствена искреност и неподправена любознателност, свят чист и невинен, обещаващ безоблачно щастие!
"Първата мисъл за Бога възниква у човека под влияние на очудването пред красотите на природата. Гледайки небето, земята, морето и слънцето, той схваща, че светът и всичко, което е в него се привежда в движение от външна сила, която е Бог. Бог е двигател на целия свят. "
Част от разсъждения на Аристид -философ, живял след Христа.
|
