|
|
Пролетен ден
Беше лъчезарен слънчев юнски ден. Тя вървеше и се любуваше на обгръщащото я спокойствие, мисълта й се рееше свободна:
"Как нежно полъхва топлия вятър и гали лицето ми. Този ден не е нито летен, нито пролетен! Какво чудо е да се любува човек как късната пролет си отива, за да отстъпи място на знойното лято! Цветовете от све-жо-зелени и ярки, потъмняват до тревисто зелено и маслено!"
Все още крехката тревица гъделичкаше босите й нозе, а наоколо се носеше приятният лек аромат на горски цветя.Върху крехки стебълца се полюшваха приказно красиви цветчета. Момичето възкликна възхитено:
"О, ГОСПОДИ, какво разнообразие на форми, цветове и аромати е създала Твоята Ръка!!! С каква нежност бива обгрижвано всяко малко цветче и листче, как ласкаво слънцето гали свежозелената трева, как красиво стои капчицата роса върху листото, как по Твоя Воля, БОЖЕ, дъждът напоява жадната земя!!!"
Джорджия продължаваше надолу по тясната пътека между лешниковите храсти, след които се намират старата градина от плодни дръвчета и орехи. Пътечката внезапно малко се разширява, минавайки между орехите и гората. Колкото и плътна да бе ореховата сянка под дърветата гъмжи от живот. Любувайки се на това природно чудо момичето мислеше:
"Колко приятна мека зеленина обгръща полянката между стволовете, в тревата кипи усилен труд - мравчици пренасят зрънца и тичинки по безна-чалната оживена пътека до мравуняка. Горските цветя лениво поклащат главички, отговаряйки на ефирното докосване на вятъра. Как приятно следобедното слънце гали лицето ми, скякаш в нежна опияняваща прегръдка, обгръщащия ме покой ме унася в приятно опиянение. Вятърът милва косите ми със загрижена, успокояваща нежност."
Момичето седна върху мекия зелен килим:
"Ха, какво е това?!?" - възкликна тя както се беше загледала в безконечното движение на малките животинки. Вниманието й бе привлечено от малко червеничко топче. - "Горска ягода!" Протегна ръка откъсна ягодка-та и я сдъвка, усещайки свежия вкус и аромат, неповторим по своето благоухание. Внезапно я споходиха приятни спомени от летните дни и вечери на детството, пълни с магическа омая! Чувството бе трудно да се опише -всепоглъщащ покой, спокойствие, сигурност, безгрижие и още нещо тайнствено, непонятно и тъй силно, влечащо към Себе Си - непосредственото осезание на Бога!"
"О, Създателю! И цяла вечност не би стигнала, за да се любуваме и възхваляваме Твоето творение! Благодаря Ти, че Си направил всичко това за нас, недостойните хора! Възхваляваме Те и Те славим, Господи, заедно с цялата природа! Благодарим Ти, че си ни дарил с осезанията - способността да се любуваме на тази красота! Чувствам огромно задоволство и удовлетворение, че си дарил и мен, недостойната с тази уникална възможност, да Те обичам, възхищавайки се на делата на ръцете Ти!!!"
Вечерният покой полека обгръщаше момичето, с напредване на слънцето към заник - гората сякаш оживя. Наред с жуженето на пчелите и жизнерадостното цвърчене на скорците и врабчетата, славеят запя своята чудно нежна песен. Далечният жабешки хор, долитащ от яза край ромолящо-то поточе в близката гора се придружи от акомпанимента на мъничките цигулари - щурците.
Заслушана във вечния кръговрат тя промълви:
"Сякаш цялата природа по всякакъв начин - солово, и в хор, с песен, цветове, вкус и невероятен аромат се стреми да слави Нашия Творец! Каква ли Любов изпитва Бог към нас, за да ни дари с тази прелестна вечна хармония!?
Как ли ние венеца на творението ще благодарим за това незаслужено благодеяние?!? Умеем ли да се грижим за всичко това, дорастнали ли сме за тази отговорност!? Господи, благодарим Ти, Създателю Наш и слава Тебе за всичко, Отче Небесни!!!"
|
