|
|
Вълшебна бяла приказка
Зимна гора. Изгрев
Покоят, който неминеумо придружава времето за почивка бе нарушен. Първите слънчеви лъчи хвърлиха отблясъци върху снежната завивка. Отначало никакъв звук не нарушаваше всепоглъщащата тишина. После леко колебливо поскърцване на скреж, разбуди утрото. Малко зайче подскачаше лениво, но шум, предизвикан от лек полъх на студения вятър го накара боязливо да се ослуша. Лъчите на слънцето постепенно станаха по-ласкави (ако могат да бъдат такива през зимата изобщо). Когато една топла милувка по-настойчиво погали замръзналите капки по голите клонки, започна постепенно пропукване на висулките. С отдалечаването на слънчевия диск от хоризонта, мънички капчици започнаха да размразяват ледовете. Върху повърхността на снега отблясъците на усилващата се светлина бяха още по-красиви, като светулчици, пробягващи върху бяла нежна покривка. Имаше живот дори и в този мразовит ден, грубите стъпки на нечий тежки ботуши наруши естествения ритъм на утрото... Прогърмя изстрел и следите на зайчето бързо направиха пътечка обратно към дупката си! Човекът бе дошъл да взема жертвите си!!!
В природата е вложен съвършен и непроменим закон - един умира, затова пък се ражда друг, листата падат, за да дадат нов живот на растенията... и така до пълния оборот. Кръговратът се забелязва в смяната на деня и нощта, утрото е като детството (раждане на нов живот), денят е времето на съграждане и активна дейност (зрелостта), вечерта е заслужената почивка в края на деня (спокойни старини), а нощта е очаквания покой, който дава смъртта и надеждата за ново Утро - в един съвършен свят, управляван от хармоничната Воля на Създателя - Бог Отец, Неговия Син Ии-сус Христос и Светия Дух. Природата се ражда с пролетта, цъфти и се весели през лятото, за да се успокои с есента и да замре през зимата - докато търпеливо чака ново възраждане с пролетта. Така и душите ни се раждат с телата, изживяват пролетта си в детството, лятото през зрелостта, докато очакват тихо и спокойно (есента) старостта, която води след себе си зимата на човешкия живот, но... каква пролет се обещава в утрото на един нов ден там в Небесата, вечна радост в обятията на Господа Бога!
|
