|
|
В СВЕТАТА НОЩ
Дядо Андрей и внучето му пасяха стадо овце далече в околностите на Витлеем. Андрейчо беше послушно дете и във всичко помагаше на дядо си, а в свободното време се грижеше за любимото си бяло агънце. С ножче издялка от дърво топчета и други малки фигури, с нажежен на огъня шиш ги проби и накрая ги оцвети със сок от плодове и листи. Нанизани на връв, те станаха чудна огърлица, която сложи на бялото агънце. Как му приличаше! Когато подскачаше, като че ли небесната дъга беше слязла на шията му.
След това се зае да дяла и шари една пръчка, която мислеше да подари на приятеля си Лот.
Преди да я довърши, дядо му го прати в града за храна. Андрейчо имаше друг план, но не отказа. Като дойде във Витлеем, залута се и не можа да купи нищо. Градът беше препълнен с много хора, дошли отдалече за преброяването. Почти отчаян, потърси Лот за помощ, но той не му обърна никакво внимание. Весело му беше да скита между пъстрите тълпи.
Андрейчо остана огорчен и се върна почти разплакан. Дядо Андрей го успокои. Издои овцете, накладоха огън, свариха мляко и с останалото сухо парче хляб направиха попа-ра. Вечеряха сладко и останаха в разговор край огъня.
Изведнъж просторът стана светъл като ден. Вдигнаха очи и видяха голяма звезда, която грееше като слънце. Докато недоумяваха, ангели прелетяха на небето и запяха чудна песен, с която славеха Бог и възвестяваха мир и обич между хората.
- Дядо, какво се е случило?
- Трябва да се е родил самият Бог - мъдро отговори дядо Андрей.
- Дядо, дядо, виж! Лъчите сочат оная далечна пещера.
- Да отидем, чедо, и да видим.
Тръгнаха и Андрейчо с нетърпение тичаше пред дядо си. Там видяха в яслата, постлана със слама да лежи чудно Дете. То излъчваше топла светлина, а очите Му гледаха кротко и галеха душата. Те останаха дълго на колене в захлас. Дядо Андрей не забеляза как внучето му изчезна. Видя го, когато поднасяше на Малкия Христос своето любимо бяло агънце. Огърлицата от пъстри топчета сияеше още по-пленително.
Като се върнаха, Андрейчо дълго не заспа. В светата нощ душата му се промени. Усещаше сладък мир и всички хора му станаха безкрайно мили.
Като размисли, разбра, че Божественият Младенец иска от него да бъде добър. Забрави, че беше решил да се сърди на Лот.
Сутринта стана рано, довърши шарената пръчка и когато дядо му го прати пак в града, потърси Лот и му я подари с топла усмивка.
- Защо? - смутено запита Лот, чувствайки се виновен.
- Защото в светата нощ се роди на земята самият Бог и Той ни учи да си прощаваме и да се обичаме.
- Ти видя ли Го?
- С дядо Го видяхме първи. Погледът Му прави хората добри.
- И аз искам да го видя.
Двамата се затичаха към Витлеемската кошара. Там стояха дълго, прегарнати братски.
Божественият Младенец преобрази сърцата на две деца. Като пораснаха, те станаха най-добрите християни на Витлеем.
автор:
м. Валентина Друмева
|
