|
|
„Защото ако вярваме,
че Иисус умря и възкръсна,
то и починалите в Иисуса Бог
ще приведе с Него." (1.Сол.4:14)
Всички живи организми на нашата планета се подчиняват на всеобщите природни закони, Те се раждат, развиват се и накрая умират.
Смъртта - този неизбежен завършек на живота и днес ревниво крие своите тайни, като поражда в човека чувство на безпокойство, тревога и страх. Това е така, поради вложения в нас от Бога стремеж към безсмъртие и вечен живот.
Ние вярваме, че нашите починали, макар и да умират телом, продължават да живеят с душите си зад гроба защото „Бог не е Бог на мъртви, а па живи" (Мат. 22:32) и връзката между нас и тях не се прекъсва. Тази жива връзка се осъществява посредством две чинопоследования утвърдили се в православната църква от апостолски времена. Това са опелото - което се извършва преди полагане в гроба на починалия и панихидата -която е възпоменание по повод смъртта на починалия.
Опелото е църковен обред, при който след извършване на определени молитвени действия - тленните останки (тялото) на починалия се полагат в земята. Има четири „вида" опело: на миряни, на монаси, на свещеници, и на деца - всяко едно от които има определени особености. Съществува и специално опело на Пасха (Възкресение Христово, Великден) което се извършва през цялата Светла седмица.
При смърт в семейството близките на починалия са длъжни да известят енорийския свещеник за скръбната вест и да го поканят да извърши опело над починалия техен родственик.
Погребението се предшества от много символически действия, Тялото на починалия се измива с вода и се облича с нова чиста дреха. Полага се в ковчег и се покрива със саван (или плащаница, върху която е изобразено погребението на Исус Христос). Запалват свещ или кандило, символизиращо прехода на починалия от тъмното земно житие, към вечния живот.
Преди починалия да бъде изведен от дома му, свещеникът извършва кратка траурна молитва (трисаги). След края на тази молитва - с литийно шествие покойникът бива съпроводен до храма където се извършва неговото опело. В църквата става прощаването на близките с починалия. И пак с шествие той бива придружен от близките си до мястото на погребението.
Шествието е предвождано от кръст -символ на нашата вяра във възкресението и във вечния живот, последван от запалена свещ (факлия) коливо и хляб, които символически изобразяват новия благодатен, светъл и сладък живот за починалия в Христа. Венецът е символ на нетленната награда за живота праведника (2 Тим. 4:8). В шествието свещеника винаги върви пред починалия. При погребение на архиерей в шествието се включват Евангелие и хоругви. Църковната камбана се бие - мертвено (траурно) възвестявайки на енорията за тъжното събитие. Много християни извършват религиозния обред на погребението под звуците на музика. Но доколкото музиката
няма място в православното богослужение, тя не трябва да се употребява и при извършването на религиозния обред на погребението.
На мястото на погребението свещеникът отново прочита кратка заупокойна молитва, След това полагат починалия в гроба. Свещеникът прелива с вино и вода кръстообразно като казва: "В името на Отца и Сина, и Светия Дух." И изпява: "Вечная памят". Гробът се затваря.
Християнската траурна обредност изключва, поставянето на пари, храна и други вещи в ковчега на покойника, които да се заравят в пръстта под предлог, че ще му бъдат необходими в задгробния живот.
След края на погребението сродниците на починалия раздават на присъстващите храна за „Бог да прости". Смисълът на това раздаване е - живите да сторят милостиня за упокоение на паметта на починалите си роднини. Този е смисълът и на общите църковни молитви - Задушниците. Даването на обяд в деня на погребението и на четиридесетия ден и на кръгли годишнини от смъртта също е благочестива проява на милосърдие, без обаче да се нарушава някой годишен или седмичен пост.
Близките на починалия ходят на гроба му на 3 (третини), 9 (деветини), 20 и 40 ден. От деня на смъртта до 40-тия ден благочестивите християни поръчват в манастирите 40 литургии - "Св. Четиридесетница". Защото през тези дни се решава задгробната участ на починалите до деня на Страшния съд. Почит отдават също и на 3, 6, 9, и 12 (1 година) месеца след кончината на починалия. На много места в страната съществува благочестива традиция близките да'ходат на
гроба всяка сутрин, като това се прави до 40-тия ден, (брой се от деня на смъртта а не от деня ня погребението) когато се извършва
т. нар. ргзкйкк? кз. гроба. На някой поради невъзможност да се ходи редовно на гроба - вземат в съд пръст от гроба и върху нея палят 40 дни поред свеши в къщи в памет на покойника. По време на всички тези помени дни се извършва - Панихида, която представлява молитвено възпоменание на починалия от страна на Църквата.
Говорейки за тези траурни обреди - опело и панихида; трябва категорично да осъдим трайно настанилите се в тях езически суеверия. Не бива да се мисли, че житото и виното, който се принасят и преливат на гроба в чест на покойника, са за самия покойник. Словото Божие ясно казва: „Сладкиш, поднесени на затворена уста, е също каквото ястия, сложени нагроб"(Сир. 30:18).
Обичайте - да се палят кълчища на връв и да се сади чесън на гроба, за да се прогони дявола или да се садят бодливи храсти, за да се убоде смъртта, кога дойде пак да взема някой са плод на диво езическо суеверие и са недопустими за християнина. Трябва да се прави само онова, което е наредила Църквата, а такива ритуали строго се осъждат.
Нашата вяра в Бога и любов към починалите прави скръбта ни по тях по-лека. Прекомерната скръб за починалите е голям грях пред Бога, защото издава маловерие, защото Бог е, Който дарява живот и възкресение на всички повярвали в Него, а раздялата с нашите починали е само временна.
ЗАДУШНИЦИ
1. Събота срещу Неделя Ме началото на Великия пост) 2.Събота срещу П< (Черешова)
З .Събота преди Ар? (Архангелска или Мъжка)
НЕ СЕ ПРАВИ ПОМЕН ПОЧИНАЛИ
1. През първата седмица пост.
2. От Лазаровден до Томина неделя.
3. От Игнажден до Ивановден. |
