|
|
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС
След като отминала съботата, през нощта, на третия ден след своите страдания и смърт, Господ Иисус Христос със силата на Своето Божество оживял, т. е. възкръснал от мъртвите. Неговото човешко тяло се преобразило. Той излязъл от гроба, без да отмести камъка, без да повреди синедрионовия печат, невидим за стражата. От този момент войниците, без да знаят за случилото се, охранявали празен гроб.
Внезапно станало голямо земетресение. От небето слязъл ангел Господен. Ангелът пристъпил, отместил камъка от входа за гроба Господен и седнал върху него. Видът му бил като мълния, а дрехата му била бяла като сняг. Войниците, стоящи на стража при гроба, се изплашили и паднали като мъртви, а след това като се опомнили, се разбягали.
В този ден (първи ден от седмицата), едва завършил съботният покой, много рано на разсъмване, Мария Магдалина, Мария Иаковова, Иоанна, Саломия и други жени, след като взели приготвеното благовонно миро, тръгнали към гроба на Иисус Христос, за да помажат тялото Му, тъй като не успели да сторят това по време на погребението. Те още не знаели, че при гроба Христов е поставена стража, а входът на пещерата е запечатан. Те не очаквали там да срещнат някого; затова и си говорили: „Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?" Камъкът пък бил много голям.
Мария Магдалина, изпреварвайки останалите же-ни-мироносици, първа дошла при гроба. Не се било още разсъмнало било още тъмно. Мария, като видяла, че камъкът е отместен от гроба, веднага се затичала при Петър и Йоан и им казала-"Дигнали Господа от гроба и не^знаем де са Го турили". Като чули тези думи, Петър и Йоан веднага се затичали към гроба, а Мария Магдалина ги последвала.
В това време към гроба приближавали останалите жени. Жените мироносици при гроба Господен, които вървели с Мария Магдалина. Те видели, че камъкът е
отместен от гроба, а когато се спрели, изведнъж видели Ангел като светкавица, седящ на камъка. Ангелът, като се обърнал към тях, им казал: „Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите".
Те влезли вътре в гроба (в пещерата), но не намерили тялото на Господ Иисус Христос. Но като се обърнали, видели един ангел в бели дрехи да седи от дясната страна на мястото, където бил положен Господ; и се ужасили.^
Ангелът им казал: „Не се плашете. Вие търсите Йи-суса Назорееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петър (който със своето отричане отпадна от числото на учениците), че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал".
Тогава жените си спомнили думите Господни. И като излезли, те в страх и трепет побягнали от гроба. А след това със страх и голяма радост отишли да известят на учениците Му. По пътя на никого нищо не казали, тъй като се бояли.
Като дошли при учениците, жените разказали за всичко, което видели и чули. Но на учениците тези слова им се сторили неверни и не им повярвали.
В това време към гроба Господен притичали Петър и Йоан. Йоан тичал по-бързо от Петър и пристигнал пръв при гроба, но не влязъл в гробната пещера, само надникнал и видял лежащите пелени. След него пристигнал Петър, влязъл в гробната пещера и видял само лежащите пелени и парчето плат (кърпата), с която била покрита главата на Иисус Христос, която не лежала заедно с пелените, а била сложена сгъната на друго място, отделно от пелените. Тогава след Петър влязъл и Йоан, видял всичко това и повярвал във възкресението Христово. След това Петър и Йоан се опомнили.
Когато Петър и Йоан си тръгнали, Мария Магдалина, която тичала след тях, останала при гроба. Тя стояла и плакала при входа на пещерата. И както плакала, тя се наклонила и погледнала в пещерата (в гроба) и видяла два ангела в бели дрехи, седящи -единият при главата, а другият при нозете, където било лежало тялото на Спасителя.
Ангелите й казали: „Жено! Защо плачеш?"
А Мария Магдалина им отговорила: „Дигнали Господа моего и не зная де са Го турили".
Като казала това, тя се огледала назад и видяла стоящия Иисус Христос, но от голямата печал, от сълзи и от увереността, че мъртвите не възкръсват, тя не познала Господа.
Иисус Христос й казал: „Жено! защо плачеш? Кого търсиш?" Мария Магдалина, мислейки, че това е гради-нарят на тази градина, Му казала: „Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми де си Го турил и аз ще Го взема".
Възкръсналият Иисус Христос се явява на Мария Магдалина, тогава Иисус Христос й казал: „Марийо!"
Добре познатият й глас я заставил да се опомни от скръбта и тя видяла, че пред нея стои Самият Господ Иисус Христос. Тя възкликнала: „Равуни! „(което значи Учителю) и с неописуема радост се хвърлила в нозете на Спасителя; и от радост дори не помислила за цялото величие на момента.
Но Иисус Христос, като й посочил светото и велико тайнство на Своето възкресение, й казал: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята си (т. е. при учениците) и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец и при Моя Бог и вашия Бог"!
Тогава Мария Магдалина бързо отишла при Неговите ученици с вестта, че видяла Господа и че това й казал. Това било първото Христово явяване след възкресението.
По пътя Мария Магдалина достигнала Мария Иако-вова, също връщаща се от гроба Господен. Когато отивали да възвестят на учениците, изведнъж Самият Иисус Христос ги срещнал и им казал: „Радвайте се!"
Възкръсналият Иисус Христос се явява на жените ми-роносици Тогава те се приближили, паднали в краката Му и Му се поклонили. Тогава Иисус Христос им казал: „Не бойте се; идете и обадете на братята Ми да идат в Галилея
и там ще Ме видят".
Така възкръсналият Христос се явил втори път.
Мария Магдалина с Мария Иаковова, като отишли при единадесетте ученици и при всички останали, които плачели и ридаели, възвестили им голямата радост. Но те като чули от тях, че Иисус Христос е жив и че те Го видели, не им повярвали.
След това Иисус Христос се явил отделно и на Петър и го уверил в своето възкресение (Трето явяване). Едва тогава мнозина престанали да се съмняват в действителността на Христовото възкресение, макар и да останали все още невярващи.
Но преди всичко, както свидетелства от древността Св. Църква, Иисус Христос зарадвал Пресветата Си Майка, като Й възвестил чрез ангел за Своето възкресение.
Св. Църква така възпява този факт:
Ангелът викаше към Благодатната (към Божията Майка): чиста Дево, радвай се! и пак казвам: радвай се! Твоят Син възкръсна на третия ден от гроба, след като възкреси и мъртвите: хора, радвайте се!
Тържествувай, тържествувай, нови Иерусалиме, защото славата Господня над тебе възсия! Ликувай сега и се весели, Сионе! А Ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от Тебе!
Между това войниците, които охранявали гроба Господен се разбягали от страх и влезли в Йерусалим. Някои от тях отишли при първосвещениците и им разказали за всичко, което се случило при гроба Христов. А първосвещениците като се събрали със старейте, направили съвещание. Поради своето зло упорство враговете на Иисус Христос не пожелали да повярват в Неговото възкресение и решили да скрият това събитие от народа. Затова те подкупили войниците като им дали много пари. Те им казали: „Кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му и вас ще избавим от грижи". Войниците взели парите и постъпили така, както били научени. Този слух се носи между евреите, така че много от тях и до днес вярват на това. А измамата и лъжата в този слух са явни за всеки. Ако войниците бяха спали, то не са могли да видят, а ако са видели, значи не са спали и биха задържали похитителите. Стражата е длъжна да бо-дърствува и пази. Следва ли да си представим, че стража, съставена от няколко лица, е могла да заспи? А ако всички войници са спали, то са подлежали на строго наказание. Защо тогава не са ги наказали, а ги оставили да си почиват (и дори ги наградили)? А наплашените ученици, които от страх се заключили в своите домове, нима биха се решили на такова смело дело без оръжие срещу въоръжените римски войници? А това за какво им е било да го правят, когато те сами изгубили вярата в Своя Спасител. Освен това, дали са могли да отместят огг/омния камък, без да разбудят някого? Всичко това е невъзможно. Точно обратното, самите ученици биха помислили следното: че някой е изнесъл тялото на Спасителя, но като видели празния гроб, те разбрали, че след похищение обстановката не би била така изрядна като в случая. И най-накрая, защо иудейските началници не потърсили тялото Христово и не наказали учениците? Така враговете Христови се старали да помрачат Божието дело с груба плетеница от лъжи и измами, но се оказали безсилни пред истината. Забележка: Виж Евангелието според св. ев. Матей, гл. 28:1-15, според св. ев. Марк,игл. 16:1-11, според св. ев. Лука, гл. 24:1-12, според св. ев. Йоан, гл 20:1-18, виж също Първо послание на св. ап. Павел до Коринтяни, ги. 15:3-5.
|
