|
|
ЗА ЮНОШИТЕ
ПЛАМЪЧЕТО НА НАДЕЖДАТА
Когато в полунощ камбаните тържествено известиха Възкресение, по улиците се разля море от малки, тръпнещи светлинки. Богомолците, които отдалеч приличаха на поток от тъмни сенки, крачеха тихо и предпазливо, носеха към къщите си малките великденски свещици, без да откъснат поглед от колебливото пламъче. Светлинките премигваха като малки звездици в християнската нощ и хвърляха неравни петна наоколо.
Едно такова пламъче не иде от малката восъчна свещица, а иде от далече, от много далече - от свещения град Йерусалим, дето е гробът Господен. Там над гроба се е родило то, когато Христос е възкръснал, и затова го пазят вече толкова века богомолците и не откъсват сега поглед от него, а светлинката му е топла милувка за душата и радост и щастие за всеки дом.
Божо пламъче е то и свети направо в сърцата на хората. Един мъж сам, и угрижен, се е привел над своето пламъче и крачи по средата на улицата. Колкото по-нататък отива, толкова по-малко хора остават около него. А той все върви, остава съвсем сам, излиза накрай града, и пак върви - по пътя през полето, към най-бедняшките къщурки извън града.
- Христос възкресе... - мисли си този мъж. - Колко хубаво беше преди години! Ние бяхме деца. На Възкресение се събирахме всички селски деца, палехме огньове, греехме се и чакахме да ударят клепалото...
И той разтваряше още по-широко очите си, а те бяха влажни и тъмни от вътрешна грижа. Той се взираше като унесен в малкото пламъче, а то мигаше към него и го обливаше с немощна светлина. О, това великденско пламъче, което той крие в шепата си като скъп дар от Бога - то не е като другите. То мъждука, подскача, смалява се около восъчните сълзи на края на све-щицата, после пак пораства, закръглява се, оглежда лицето на мъжа, хвърля светлина наоколо и пак се връща навръх свещицата. После наново оживява, изправя се нагоре и се оглежда.
Мъжът го съзерцава унесен.По лицето му се разлива вътрешна светлина. В гърдите му се радва някаква голяма надежда. А пламъчето го гали и шепне:
- Пусни ме, пусни ме да ида по света. Искам да тръгна, да обиколя навред, да разнеса твоята надежда в хижите на бедните и къщите на богатите, да я извикам пред
възрастните и пошепна на ушите на децата, да я вдигна като знаме над градове и я влея като молитва в сърцата на селяните.
- Иди... - отвръща с прихлипнал глас мъжът. - Иди... Пламъчето, малко бледо великденско пламъче, се откъсна отсълзата накрай свещицата, надигна се към очите на мъжа и пак му говори:
- Отивам. Догодина ме потърси пак през тази нощ, пак в този храм. Дано тогава ме пратиш пак да обикалям.
И пламъчето се понесе по села и градове. То търсеше хората, огряваше за миг сърцата им с топлата си светлина, запалваше в тях радост и надежда и им нашепваше:
- Божият син Иисус Христос възкръсна тази нощ!!! После пламъчето отиде по чужди страни - и там да разнесе своята надежда.
Матвей Вълев
|
