|
|
ПЪРВАТА ХРИСТИЯНКА
Филипи беше голям и красив град на брега на Бяло море, основан още от Филип Македонски. Красиви мраморни дворци издигаха ръст. Повечето от хората живееха в разкош, но душите им бяха бедни, защото не познаваха истинския Бог, а се покланяха на идоли. В този град живееше Лидия. Тя беше добра и много милостива. Нейното сърце откликваше на всяка човешка болка. Изморена от дневния труд, един ден тя седна пред прага на дома си. Красиви цветя ухаеха, погалени от последните слънчеви лъчи, но тя не беше радостна. Малката й дъщеря Юлия се спря при нея.
- Мамо, защо си толкова тъжна?
- Днес не направих на никого добро. Усещам, че душата ми е празна - отговори кротко тя и погали по русите къдри доброто си дете
В това време на портичката се почука. Като видя непознат странник, Лидия се зарадва и се затича да му отвори. Пред нея застана беден старец, бос и гладен. Приютиха го в стаята, която по поръчка на Лидия беше построена в един китен кът на градината специално за странници и затова я наричаха "Малката странноприемница". Юлия също се затича на помощ. Тя също имаше отзивчиво сърце към страдащите. Пожела да измие прашните му нозе, кални и изранените. След това го покани да измие лицето и ръцете си. Ободри се нещастният странник и за първи път от години усмивка разцъфтя на бледото му лице. След това Лидия му поднесе топла чорбица. Тя знаеше, че такива хора се хранят дамо със суха и студена храна, която из-просват. Настаниха го да нощува. Радостта им нямаше край.
Лидия обичаше всичко да бъде красиво като нейната благородна душа. Занимаваше се с багрене на платове, които пленяваха погледа с ведрите си тонове. А тя, като видеше радостната усмивка на купувачите, изпитваше двойна радост. Да се радваш, когато създадеш радост, е велико нещо!
Един ден, заедно с Юлия, Лидия отиде извън града при реката, където се събираха много жени. Тъкмо подреди багрените платове и забеляза, че се приближава странен човек. Не беше просяк. Имаше вид на виден гражданин, придружен от благородни съпътници. Той се спря и заговори на народа. Беше апостол Павел. Проповядваше Христовото учение. Словото му завладя душите на всички слушатели. Всеки се чудеше на новото учение и за първи път разбираше, че е най-разумно да се вярва в един Бог, Който е сътворил света и човека, а не в измислени богове. Колко удивително е, че Той е пратил на земята Своя Син Христос да научи хората на добро и на истинско богозна-ние!
Първа Лидия се отзова и пожела да приеме свето кръщение. Юлия изтича след нея и се кръстиха в реката. След това тя покани апостола и придружаващите го у дома си. Настани ги в стаята за странници и им предложи вечеря. Не се насищаше да слуша Словото Божие. Думите на апостола падаха в душата й като дъждовни капки на жадна земя.
На другия ден много граждани на Филипи изпълниха дома на Лидия и пожелаха да станат християни. С готовност последваха примера й, защото тя беше най-уважаваната жена в града. Преди да отпътува, апостол Павел се обърна към народа с думите:
- Виждам, че някои хора приемат Христос още като чуят за Него, други се колебаят, а трети не желаят да слушат. Защо е така?
- Не знаем, господине, разясни ни - се обадиха гласове.
- Пречката идва от греха - продължи той. - Чистата душа веднага разтваря вратите си за Христовата светлина. Я вижте Лидия! Тя първа прие без колебание християнската вяра, защото доброто живее в нейното сърце. И малката Юлия има милостиво сърце. А пътят към Христос минава само през доброто.
И до днес се знае, че Лидия е първата християнка на Балканския полуостров.
|
