|
|
2 и З ФЕВРУАРИ — СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ. СВЕТИ СИМЕОН БОГОПРИЕМЕЦ И СВЕТА ПРОРОЧИЦА АННА
Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в йерусалимския храм според Моисее-вия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде по-свещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19—20, Чел. 18:15—16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец, на име Симеон. Той с вяра очаквал идването на Месия— Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен. . . Преданието разказва, че Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветният текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф(285—/246 г. пр. Х р.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: «Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил». Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: «Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи».
Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: «Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!» Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: «Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца» (Лука. 2:25—35).
Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живзт на Сласителя. Той дал на народите нов закон — закона на любовта и благодатта, но Самият Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й
Освен с в. С и м е о н, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия —Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя, като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия — Христос.
Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чествува паметта на свети Симеон Богоприемец и на света пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527—565 г.).
|
