|
|
8 ФЕВРУАРИ - СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ
Великомъченик Теодор родом от град Евхаита, живял в началото на IV век, през времето на императорите Константин и Лики-ний, и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Това станало известно на император Ликиний, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Ликиний да издал заедно с Константин няколко укази в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никомидия. Скривайки своя гняв, Ликиний поръчал на пратените да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: «Дойди в Никомидия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести.»
Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Ликиний се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли.
Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: «Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!» Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост.
Между това царят наближавал до града. Теодор влязъл в стаята си и усърдно се молел на Бога така: «-Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ тези, които се уповават па Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който си умрял за нашето спасение.»
Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Ликиний при звука на музика от тръби и литаври влязъл тържествено в града.
На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодора с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два деня и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Ликиний се съгласил: отнесли златните и сребърни истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.
След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодора: «Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целият народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!» Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Ликиний и му казал:
- Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златната глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.
Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал.
— Тоя войник говори истината — казал Теодор. — Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?
Дълго Ликини не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Ликиний заповядал жестоко да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: «Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?» Теодор спокойно отговорил: «Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов». Ликиний не-
могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода. Между това Ликиний заповядал да приготвят кръст и след пет дни извел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста, 'и войниците, по пзвеля на Ликиний, стреляли в лицето му и му изболи очите. При страданията на Теодора присъствувал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. «Авгаре — казал му мъченикът, — запити всички мои страдания и деня на моята смърт!» След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания. «Господи — казвал той, — с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена п само кости висят на тоя кръст. . . Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух.> Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч.
Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници
СЪЩИЯ ДЕН — СВЕТИ ПРОРОК ЗАХАРИЯ СЪРПОВИДЕЦ
Пророк 3 а х а р и я е единадесети от малките пророци. Заедно с пророк Агей той подбуждал княза Заровавел да възстанови Йерусалнм-ския храм. Той предсказал н тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим, Юдовото предателство за 30 сребърника и разбягването на апостолите по време на Христовите страдания. Пророк Захария се нарича С ъ р п о в и д е ц, защото имал видение - - слизащ от небето сърп, който покосява неправедните люде. Пророкът починал в последните години от царуването на персийския цар Дарий Хистасп, около 520 г. преди Христа.
|
