|
|
7. ПРОКАЗАТА НА САМОЗВАНСТВОТО
(2 Парал. 26 зл.)
Иудейския цар Озия победил всичките си врагове, укрепил Йерусалим и цялата си страна с мощни крепости и превърнал цяла Иудея в плодородна градина. Едното произнасяне на името му всявало ужас у езическите народи и благоволение в сърцата на правоверните иудеи.
Тези успехи възгордяли царя и гордостта го направила дързък кощуник. Един ден, за ужас на народ и свещенство, той влязъл в светилището на храма, в което имали право да влизат само свещениците, и започнал да кади с кадилница в ръка. Мнозина се възпротивили на дръзката постъпка на царя и започнали да му викат веднага да напусне светилището. Но царят продължавал да кади.
Тогава Господ поразил Озия начаса с люта проказа по челото. Той станал нечист и осквернил храма. Свещениците го извлекли от светилището и го отлъчили от Господния дом. До края на живота му - а Озия царувал още много години -Иудея имала прокажен цар.
Златен стих:
„Човек, който бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление44 (Притчи 29:1).
|
