|
|
9. ЕДИН ПОРАЗЯВА СТО И ДВАМА
(4 Цар. 1 зл.)
Цар Охозия паднал от прозореца на своята горница, изпотрошил всичките си кости и повече не можел да стане. Вместо да се помоли на Бога за изцерение, той прибягнал за помощ до акаронското божество Веелзевул: изпратил свои хора да попитат немия и глух идол дали ще оздравее или не. Когато царските пратеници били на път, Ангел Господен заповядал на пророк Илия да ги пресрещне и да им каже, че заради това, че царят презрял единия и истински Бог на Израил, а потърсил помощ от езическо божество, той няма да оздравее, а ще умре.
Пророчеството на Илия озлобило царя. Той заповядал на един от петдесетни-ците си да отиде с войниците си при пророка и да му го доведе. Това се оказало не толкова лесна задача: пророкът се изкачил на самия връх на планината Кар-мил и петдесетникът започнал да го умолява отдолу да слезе, защото царят го вика. При това той лукаво го нарекъл човек Божий, за да открадне доверието му. Но пророкът му отвърнал:
- Ако аз съм наистина Божий човек, нека падне огън от небето и да изгори тебе и войниците ти!
Тъй и станало. За един миг петдесет и един войници се превърнали в куп въглени.
Царят изпратил други петдесет и един войници. И с тях се случило същото.
За трети път закрачили нагоре друг петдесетник с войниците си. Но този военачалник бил умен и богобоязлив, и щом зърнал Илия паднал на колене пред него и започнал да го умолява да пощади живота им. При това той дори не предал заповедта на безумния цар. Но Ангел Господен укрепил Илия и му казал да отиде при Охозия. Божият пророк смело се запътил към Самария, където лежал болният цар. Влязъл в двореца му и с думи като гръм изобличил идолопоклоника.
- Задето презря Бога и потърси помощ от Веелзевул, ти наистина ще умреш! Не след дълго Охозия умрял - изсъхнал като безплодна смоковница: без сино-
ве и дъщери, без нито един добър плод на вяра и благочестие....
Златен стих:
„Князете ме гонят безвинно, но сърцето ми се бои от Твоето слово... Много са моите гонители и врагове, но от Твоите откровения не отстъпвам" (Пс. 118:161, 157).
|
