|
|
18. БОГ Е БОГ И НА ПЛАНИНИТЕ И НА ДОЛИНИТЕ
(З Цар. 20:1-30)
Сирийският цар Венадад се съюзил с тридесет и двама царе и пратил свои хора до израилския цар Ахав да му кажат да му предаде доброволно всичкото си злато и сребро, жените си и дори най-добрите си синове. Ахав много се уплашил, но бил насърчен от старейшините и народа си да не отстъпва, а да приеме битката. Царят бил насърчен и от един пророк, който му казал, че ще удържи бляскава победа над идолопоклонника, пияницата и сластолюбеца Венадад. Тъй и станало. Войската на сирийския цар била разбита, а сам той едва се спасил чрез бягство.
Засрамени, съветниците на Венадад се чудели, как да обяснят на царя си голямото поражение. Накрая някои се изхитрили и бодро казали на своя господар:
- Царю, разбрахме, че израилският Бог е Бог на планините, а не Бог на долините и затова ни надвиха. Но ако се ударим с тях в равнина, ще ги победим.
Суеверният сирийски цар повярвал на лъжата и започнал усилено да се готви за нова битка. Събрал сто двадесет и седем хилядна армия, слязъл от планината долу в ниското и търсел удобен момент да нападне израилтяните, които по брой били като две малки стада кози пред безбройната вълча сган на врага си. Но Господ Бог успокоил народа Си и му казал, че заради туй, че сирийците мислят, че Той - Богът на цялата вселена е силен и може да сразява враговете си само по планините, сега Той ще им покаже Своята мощ и в долината. „На седмия ден почна боят, и Израилевите синове избиха сто хиляди пешащи сирийци в един ден. Останалите избягаха в град Афек; там падна стената върху останалите двадесет и седем хиляди човеци" (3 Цар. 20:29-30).
Златен стих:
„...Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове. В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински" (Пс. 94:3-4).
|
