|
|
19. НЕУМЕСТНО ВЕЛИКОДУШИЕ
(З Цар. 20:29-43; 22:1-38)
Израилският цар Ахав разбил за трети път сирийците. Този път вероломният Венадад не успял да избяга, а обкръжен от всички страни в една къща, тичал като бесен от стая в стая, очаквайки края си. Неговите телохранители успели да го успокоят и го убедили да им разреши да отидат от негово име при Ахав, когото да помолят да пощади живота на господаря им. Те свалили разкошните си царедвор-ски одежди, облекли вретище, положили груби върви на главите си, и в този си унижен вид се явили пред Ахав, просейки милост за царя си. Ахав внимателно ги изслушал. Но вместо да пламне в свещен гняв срещу богобореца Венадад и изиска живота му, той казал:
- Колко хубаво, че Венадад е останал жив! Как ще го убивам? Той ми е брат! И заповядал да го доведат с чест. Качил го в царската си колесница, седнал до
него като с равен, обсъждайки бъдещите им отношения. След като сключил договор на мир и приятелство, Венадад бил пуснат на свобода.
Виждайки беззаконната постъпка на Ахав, един пророк пресрещнал царя на пътя му и грозно го изобличил:
- Тъй говори Господ! Задето пощади живота на Венадад, когото предадох на заклятие, ти ще умреш вместо него и не само ти, но и целият ти народ ще погине.
Минали няколко години. Между израилтяни и сирийци отново пламнала война. Тежко ранен, Ахав бил докаран в Самария, където починал от раните си. „...И погребаха царя в Самария. Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече" (3 Цар. 22:37-38).
Златен стих:
„Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят. Господи и да не се гнуся от ония, които въстават против Тебе? С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове." (Пс. 138: 21-22).
|
