|
|
20. НАЛОЖНИЦА ПО ПЛЪТ, ЦАРИЦА ПО ДУХ
(2 Цар. 21:1-14)
Рицпа била наложница на Саул, от когото имала двама сина - Армон и Мем-фивостей. Саул имал и петима внуци, синове на дъщеря му Мелхола. Но съдено било на тези седмина млади хора да погинат заради безразсъдството и вероломството на техния баща и дядо.
Ето как станало това.
В царуването на Давид се случили една подир друга три сушави години. Земя и суша, добитък и хора погивали. Дълбоко опечален, царят попитал Господа на какво се дължи това. Господ отговорил, че наказва иудеите заради Саул: преди години той се заклел пред гаваонци, че няма да ги убива, но след това потъпкал клетвата си и изтребил хиляди от тях, без каквато и да е било вина.
Давид осъзнал тежката вина на своя предшественик цар. Извикал гаваонските вождове, за да обсъдят заедно как да бъде изкупена вината на Израил. Предложил купища злато и сребро кръвника, но гаваонци не склонили. Те изискали да им бъдат предадени за обесване седем души от потомците Саулови, и с това враждата между тях и иудеите да приключи.
Давид склонил. Още същия ден седмина от потомците на Саул - двама сина и пет внуци, били предадени на гаваонци, които ги изкачили на една планина и ги обесили на седем кръста. Когато невинните момци издъхнали, завалял дъжд. Сушата свършвала, гладът сред иудеите спирал... Но никой нямал право да свали телата на мъчениците от дърветата, докато не се получи заповед за това от царя.
Труповете висели безпомощно на дърветата и примамвали лешоядните птици -денем, и горските зверове - нощем. Те отдавна да са се справили с лакомата плячка, ако я нямало тук... Рицпа! Като разярена лъвица тя се втурвала към хищниците всеки път, когато те се доближавали до мъртъвците, и с тояга в ръка ги прогонвала от мъртъвците. Сега тя нямала право нито на почивка, нито на сън, нито на...скръб и сълзи, докато царят не се смили и не разреши нейните скъпи покойници да бъдат свалени от дърветата и погребани...Като над люлка със седем обични синове бдяла грижовната Рицпа, докато най-сетне дочакала жадувания час... .
Давид научил за доблестния подвиг на майката, и, покъртен, не само, че разрешил мъртъвците да бъдат погребани, но и сам се заел с това, като положил телата на седмината обесени в един и същи гроб със Саул и Сауловия син Ионатан. „И погребаха костите на Саул и на сина му Ионатан, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Ниса...и след това Бог се смили над страната" (2 Цар. 21:14).
Златен стих:
Синко, пролей сълзи над умрелия и, като да си подхвърлен на жестока злочестина, почни да плачеш, облечи прилично тялото му и не се отнасяй небрежно към погребението му" (Сир. 38:16).
|
