|
|
21. ОКОВАДЕЦЪТ НААС
(1 Цар.11)
Амонитецът Наас обсадил град Иавис Галаадски и вече се канел да влезе в него със страшна сила. Иависци се изплашили. Те изпратили до Наас свои хора, които да измолят пощада на града им, обещавайки, че ще му служат. Наас страшно мразел израилтяните. За да се погаври с Божия народ и унизи неговите пратеници, той казал:
- Ще сключа съюз с вас и ще пощадя града ви, но при условие да извадя всекиму от вас по едно око и чрез това да обезчестя цял Израил!
Пратениците измолили седемдневен срок за размисъл дали да приемат предложението или не. След това си заминали. Когато съобщили на народа, какво им казал Наас, навсякъде в града се разнесъл писък и вопъл голям, Иавис Галаадски погивал...
По това време се връщал от нива Саул. Неотдавна той бил помазан за цар, но сред израилтяните имало брожение за него - мнозина не искали и да чуят, че Саул ще им бъде цар. Божият помазаник мълчаливо понасял клеветите срещу себе си и знаел, че Господ скоро ще го утвърди на престола.
Саул чул писъка на народа и попитал какво се е случило. Като разбрал каква опасност грози града, той решил мигновено да действа. Виждайки дълбокото разделение и малодушие на иависци, царят решил да покаже характер. Заклал два вола, нарязал месото на дребни части и чрез свои хора ги разпратил по всички израилски предели със заплахата, че който не го последва във войната с амонитци, с неговия добитък ще бъде сторено същото, каквото с двата вола. Резултатът бил поразителен. Народът тръгнал след царя си като един човек и израилтяни -триста и тридесет хиляди воини! - разбили амонитци. Въодушевени от победата и с благодарност към своя цар, мнозина настояли пред него за кървава разправа и над Сауловите врагове, които го не искаха за цар. Но Божият помазаник простил на враговете си. „И целият народ отиде в Галгал и поставиха там Саул за цар пред Господа, в Галгал, и принесоха там мирни жертви пред Господа. И се веселиха там твърде много Саул и всички израилтяни" (1 Цар. 11:15).
Златен стих:
„Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина и го няма; търся го и го не намирам" (Пс. 36:35-36)
|
