|
|
23. БОЖИЯТ ХРАБРЕЦ ИОНАТАН
(1 Цар.13:19-14:23)
Филистимци надвили Израил, иззели оръжието му и избили всички ковачи, за да няма кой да приготвя мечове и копия за Божия народ. Единствените въоръжени били цар Саул и син му Ионатан. Стигнало се дотам, че израилтяни били принудени да клепят своите земеделски сечива при филистимци.
Обезоръжен и унизен, израилският народ се чувствал като лъв в клетка. Особено непримирим към това коварно робство под филистимци бил младият Ионатан. Един ден той казал на своя оръженосец:
- Да отидем да се бием с тези необрязани другородци! Какво като сме двама? За Господ не е трудно да спаси народа си както чрез мнозина, така и чрез малцина.
И двамата храбреци започнали да се промъкват между острите скалисти зъбери нагоре докато стигнали предната филистимска страна. Започнала се неравна битка. Смаяните филистимци така и не успели да се окопитят. Докато Ионатан и оръженосецът поразили около двадесет противници, Саул и обкръжението му бързо разбрали, че нейде наблизо син му се е удари с филистимци, и тутакси му се притекли на помощ. Те вземали оръжието на поразените врагове и с мощно въодушевление се хвърляли в сражението. Цял народ въстанал и Господ посетил своя народ с величие и сила. Филистимци били разбити. „И ето, там мечът на всеки бе насочен против ближния му; смутня имаше твърде голяма...И оня ден Господ избави Израиля" (1 Цар. 14:20,23).
Златен стих:
„Велик е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава. Ако тръгна посред злополуки - Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси" (Пс. 137:6-7).
|
