|
|
Въпроси
Попитах един седемдесетгодишен старец-аскет,
чиято брада се развяваше като люляков цвят:
кажи ми, отче мой, защо на тази земя
нощта и дена вървят неразделно?
Защо подобно на близнаци, израстват заедно
трънът и цветето, смехът и сълзите?
Защо в най-прекрасната зеленина на гората
се загнездват скорпиони, змии и хладна отрова...
Защо при най-нежното цвете, преди да разцъфти
и да разкрие
своята неизказана красота в светлината,
идва черният червей, прегризва го и го оставя
да се люлее като мъртва дрипа?
Защо пшеницата има нужда от оране, засяване
и работници,
докато стане на пита хляб,
и всичко добро и благородно, и божествено
се заплаща със сълзи и кръв в живота,
а плевелите израстват от само себе си
и нечестието се стреми да погълне цялата земя?
И накрая, във великата хармония на всичко
се промъкват безредие и хоас?
Старецът ми отговори със дълбок, топъл глас,
издигайки дясната си ръка към небето:
там горе зад златнита облаци
Великият Бог бродира безценна бродерия,
но ние долу, докато вървим,
виждаме, чедо, обратната й страна.
И затова съвсем естествено за ума
е да вижда грешки,
там, където трябва да благодари и да слави.
Чакай като християнин да дойде денят,
когато душата ти на криле ще се издигне
във въздуха
и ще видиш бродерията на Бога откъм добрата
страна
и тогава...всичко ще ти изглежда
хармонично и съвършено.
|
