Как да се държим в храма?
17.10.08 10:00
Наставления за улеснение на начинаещите!
|
|
Бог не е Бог на безредие, а на мир...
Всичко да става с приличие и ред."
(1. Кор. 14:33, 40)
Център на християнския богослужебен и обществен живот е православния храм. Християните тачат тази светиня, като дом на Бога, място за молитва, духовен покой и уединение в забързания делник. Храмът е отворен за всички, които желаят да влязат в него, за да търсят решение на житейските си проблеми и несгоди.
Преди да влезем в храма трябва предварително де са подготвим като започнем още от вечерта на предишния ден, защото църковният ден започва от вечерта. Подготовката включва лека вечеря, която е последвана от прочитане на вечерите молитви пред запаленото кандило на домашния иконостас. След полунощ и на другия ден сутринта християнинът не закусва и не пие кафе, чай или вода, за да може да си вземе нафора. Дрехите, с които отиваме на църква, е желателно да са скромни, семпли, чисти и спретнати. Недопустимо е, жените да влизат в църква с прекалено къси поли или рокли, в дрехи с дълбоко деколте, както и в панталони с ниски талий или къси панталони. Св. ап. Павел, наставлява мъжете да влизат в събранието на християните с непокрита глава, а жените с покрита (1 Кор. 11:4-10,13).
Желателно е да отидем в храма рано сутринта когато започва утринната служба. Грях е когато отиваме късно на богослужение и светата Литургия вече е започнала. В първите християнски времена, след началото на Литургията храмовите врати се затваряли и закъснелите не се допускали вътре, за да не
смущават богослужението и молещите се. Грях върши и всеки-човек, който не посещава всяка неделна и празнична служба.
Прекрачвайки прага на храма ние се прекръстваме. Кръстния знак трябва да се прави бавно, прилично и правилно. Първите три пръста на дясната ръка се събират заедно нагоре, символизирайки Св. Троица. А другите два се свиват до дланта, символизирайки двете естества на Иисус Христос - божественото и човешкото. Така приготвената десница се поставя първо на челото, после на гърдите, а след това на дясното и лявото рамо. Когато се кръстим ние се молим с думите: „В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Амин."; за да освети нашият Господ мислите, чувствата и телесните ни сили. След това купуваме църковни свещи. Покупката на църковна свещ е свята жертва пред олтара на Бога. Това е й израз на задължението, което има всеки християнин да подпомага благолепието на своя енорийски храм. Записваме имената на нашите живи и починали роднини и приятели за тяхното молитвено споменаване от цялото църковно събрание. Помазваме с осветен елей от свещеника, чак след което се включваме в общата молитва. Запалваме свещите, които сме купили и ги лоставяме на големите и малките свещници, като най-напред се обръщаме с молитва за прошка на греховете и телесно здраве и поставяме свещта на високите свещници, а след това запалваме свещички за упокоение на душите на отишлите си преди нас наши роднини и ги поставяме на ниските свещници.
Заедно със запалването на свещите християнинът се покланя и пред светите икони. Почитта към иконата не е нарушаване
на втората божия заповед, защото иконата не е идол т. е. не е бог, а образ на Бога. Когато отдаваме почит на този образ, тази наша почит се пренася от образа върху * първообраза. Иконите не трябва да се целуват по лицето на изобразения светец, а по ръцете, нозете, или одеждите му. Най-напред се покланяме на нашия Господ - Иисус Христос, след това на Пресвета Богородица, на ангелите и накрая на всички светии. %
Присъствието ни на св. Литургия ни задължава да не говорим с другите вярващи, а заедно с тях и хора; тихичко да отговаряме на възгласите на свещеника и да пеем църковни песни.
В православните храмове по време на молитва се стой прав. За възрастните, болните, бременните жени и немощните се допуска да седят. Но при извършването на Малкия и Великия вход, както и при четенето на Апостола и Евангелието всички християни са длъжни да станат прави. При пеенето на „Тебе поем" и „Отче наш" присъстващия в храма народ застава на колене. Забранено е<да се коленичи в неделя, тъй като на този ден е станало Христовото възкресение, а колениченето като израз на съкрушение и скръб не подхожда на този радостен момент. По същата причина не се коленичи и от Великден до Възнесение Христово и по време на Рождественските празници. Колениченето се извършва правилно, когато двете колена са поставени на земята, тялото е изправено, а главата леко е приведена.
Християнинът трябва да се прекръства всеки път когато свещеникът произнесе трисветото име на Отец, Син и Свети Дух; или когато го осенява с кръста, а така също в началото и в края на богослужението. |
|